Постинг
12.10.2010 20:10 -
За триъгълника с три тъпи ъгъла
Автор: hellan1307
Категория: Изкуство
Прочетен: 1644 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2010 20:43
Прочетен: 1644 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 30.10.2010 20:43
ЗА ТРИЪГЪЛНИКА С ТРИ ТЪПИ ЪГЪЛА
Впрочем ,за какъвто и да се представя човек,
той винаги играе себе си.
Монтен
Има хора, които излезли от бедността и от малкия град, носят завинаги техния неизлечим отпечатък. Мъжът и жената бяха от тях, независимо, че работата и положението им ги осигуряваха. Обграждаха се със скъпи предмети - символ на престиж, но те ги обременяваха със значението си. Липсваше им небрежността на хората, привикнали с лукса така, че да не го забелязват, или вродения усет на другите, които поставени и в обикновена обстановка, излъчваха спокойната увереност, че тя е временно и случайно, неприсъщо за тях явление.
Разводът уголемяваше стойността на вещите и те запълваха въображението на мъжа и жената. Удобството, изразено в къща, кола,видео и сервизи беше нарушено. Мъжът и жената измъкваха тайно един от друг вещите, брояха фактури, намираха им скривалище, дебнеха се и плюеха озлобени. Понякога жената засичаше мъжа и децибелите на скандала правеха съединение с наелектризираните му нерви. Той излизаше от напрежението като се оплакваше на познати и непознати. Задъхваше се от злоба, че я беше довел от село, а тя, укрепила се вече, го пъдеше с неблагодарната арогантност на първеню, възмущаваше се, че разводът поставя мъжете на колене - в неизгодното положение да останат на улицата, търсеше изход, който се изразяваше в къща-сигурност, където цялото натрупване трябваше да започне отначало. Едно момиче му я показа. Мъжът примъкваше с бавно постоянство вещи след вещи и проклинаше жената докарала го дотам. Къщата заприлича на скривалище. Момичето му съчувстваше и не разбираше порочната система в нарушаването на семейството. Жената грозно клеветеше мъжа си, той трепереше от безсилна злоба, а момичето слушаше безкрайните му оплаквания. Харесваше го и това оправдаваше търпението му. Поставяше се на негово място, разбираше тъжната перспектива да започнеш отново познатото движение на пътя - начална точка, придвижване, завои, стена, която се изпречва. Начало на изминат път - досада, придружена с жлъч и злоба.
Момичето и мъжът си съседстваха по стаи. Понякога се любеха разточително, но никога освободено. Грижите започваха със ставането и това разваляше илюзията, по-скоро всичко беше действителност. Мъжът наричаше жена си с обидни имена, момичето го прекъсваше. Беше убедено, че ако тя спре делото, той щеше да се примири и да забрави, че хората не се променят и остават неизменно едни и същи. Само формата ставаше друга - прозрачна и празна.
Жената даде примирие, мъжът го прие - беше без честолюбие и обичаше да го тъпчат. Д ори се окопити и бързо забрави. Момичето не се изненада. Искаше да си представи събирането след обидния, омърсен до крайност период. Не разбираше как хората забравят за миг мръсотията натрупана по тях и заживяваха без памет за случилото се. Разбираше само, че така беше по-лесно. Знаеше, че метаморфозата беше присъща на човека и в това нямаше нищо странно. Само, че едни я приемаха, а други - не. Опитваше се да си представи опрощаването, привидното оживление, възвръщането на предметите и старанието на мъжа да угоди. Предвиждаше:
Мъжът, доволен от поредната милост на жена си, щеше да я изчука и да заспи спокойно.
Жената щеше да обмисли поредния си ход.
Момичето щеше да напише какво се беше случило - една нелепа и позната история - за три тъпи ъгъла в един триъгълник, които от днеска ставаха два.
Впрочем ,за какъвто и да се представя човек,
той винаги играе себе си.
Монтен
Има хора, които излезли от бедността и от малкия град, носят завинаги техния неизлечим отпечатък. Мъжът и жената бяха от тях, независимо, че работата и положението им ги осигуряваха. Обграждаха се със скъпи предмети - символ на престиж, но те ги обременяваха със значението си. Липсваше им небрежността на хората, привикнали с лукса така, че да не го забелязват, или вродения усет на другите, които поставени и в обикновена обстановка, излъчваха спокойната увереност, че тя е временно и случайно, неприсъщо за тях явление.
Разводът уголемяваше стойността на вещите и те запълваха въображението на мъжа и жената. Удобството, изразено в къща, кола,видео и сервизи беше нарушено. Мъжът и жената измъкваха тайно един от друг вещите, брояха фактури, намираха им скривалище, дебнеха се и плюеха озлобени. Понякога жената засичаше мъжа и децибелите на скандала правеха съединение с наелектризираните му нерви. Той излизаше от напрежението като се оплакваше на познати и непознати. Задъхваше се от злоба, че я беше довел от село, а тя, укрепила се вече, го пъдеше с неблагодарната арогантност на първеню, възмущаваше се, че разводът поставя мъжете на колене - в неизгодното положение да останат на улицата, търсеше изход, който се изразяваше в къща-сигурност, където цялото натрупване трябваше да започне отначало. Едно момиче му я показа. Мъжът примъкваше с бавно постоянство вещи след вещи и проклинаше жената докарала го дотам. Къщата заприлича на скривалище. Момичето му съчувстваше и не разбираше порочната система в нарушаването на семейството. Жената грозно клеветеше мъжа си, той трепереше от безсилна злоба, а момичето слушаше безкрайните му оплаквания. Харесваше го и това оправдаваше търпението му. Поставяше се на негово място, разбираше тъжната перспектива да започнеш отново познатото движение на пътя - начална точка, придвижване, завои, стена, която се изпречва. Начало на изминат път - досада, придружена с жлъч и злоба.
Момичето и мъжът си съседстваха по стаи. Понякога се любеха разточително, но никога освободено. Грижите започваха със ставането и това разваляше илюзията, по-скоро всичко беше действителност. Мъжът наричаше жена си с обидни имена, момичето го прекъсваше. Беше убедено, че ако тя спре делото, той щеше да се примири и да забрави, че хората не се променят и остават неизменно едни и същи. Само формата ставаше друга - прозрачна и празна.
Жената даде примирие, мъжът го прие - беше без честолюбие и обичаше да го тъпчат. Д ори се окопити и бързо забрави. Момичето не се изненада. Искаше да си представи събирането след обидния, омърсен до крайност период. Не разбираше как хората забравят за миг мръсотията натрупана по тях и заживяваха без памет за случилото се. Разбираше само, че така беше по-лесно. Знаеше, че метаморфозата беше присъща на човека и в това нямаше нищо странно. Само, че едни я приемаха, а други - не. Опитваше се да си представи опрощаването, привидното оживление, възвръщането на предметите и старанието на мъжа да угоди. Предвиждаше:
Мъжът, доволен от поредната милост на жена си, щеше да я изчука и да заспи спокойно.
Жената щеше да обмисли поредния си ход.
Момичето щеше да напише какво се беше случило - една нелепа и позната история - за три тъпи ъгъла в един триъгълник, които от днеска ставаха два.
Горно Луково- в ъгъла на картата!
Забравено мечтание в ъгъла на кръгла сце...
събрано на купчина в ъгъла
Забравено мечтание в ъгъла на кръгла сце...
събрано на купчина в ъгъла